ISO 14955-1, „Машини – Оценка на екологичните показатели на машини – Част 1: Методология за проектиране на енергийно ефективни машини“ се отнася до енергийната ефективност на машините по време на експлоатационния им живот. Той идентифицира основните функции и компоненти на машините, за които се изразходва енергия във фаза на употреба.

ISO 14955-2, „Машини – Оценка на екологичните показатели на машини – Част 2: Методи за измерване на енергията, доставена до машините и машинните компоненти“ подкрепя методологията за проектиране с оглед на енергийната ефективност съгласно ISO 14955-1, като предоставя практически методи за подадената към машините електроенергия.

„Доколкото ми е известно, това е единственият стандарт, засягащ тази специализирана за машините тематика. Той може да бъде приложен към всяка една машина, въпреки изключителното разнообразие на продуктовата група по отношение на технологии (фрезоване, струговане, шлифоване, лазерна обработка, формоване), обработван материал (метал, дървесина, пластмаса) и размери на произвежданите детайли. Стандартът е фокусиран върху подобряването на екологичните характеристики на машината без загуба на технически възможности“, обяснява Ралф Райнес, ръководител на ISO/TC 39/WG 12.